Дружество с името Младежки червен кръст за пръв път отваря врати на територията на сливенското село Оризари през 1929-та година. 20 години по-късно е замислен проект за микроязовир, който през 1954-та е окончателно завършен и пуснат в експлоатация. Три години преди това обаче се основава и ТКЗС, а за негов ръководител е избран един от най-будните местни жители в лицето на Станьо Георгиев. 56-та пък е годината, в която започват процесите на така наречената колективизация. В годината, в която Юри Гагарин излита в Космоса, е открита и здравната селска служба. Що се отнася до изграждането на водопроводната мрежа, тя е продукт изцяло на доброволния труд на населението. Кметската сграда става факт едва през 1979-та, като една част от нея е място за помещения на търговски обекти. 40 процента пък са заети от представителите на Български пощи. Целодневната детска градина е с отлично изградена база, а педагогическите и санитарно – хигиенни условия отговарят на всички изисквания.
1 смесена група с общо 24 деца в момента посещава градината за деца в Оризари, като настоящият директор се казва Йорданка Желева. Стоянка Павлова пък е директор на местното училище Христо Ботев, в което се учат общо 34 деца. Демонстрационният проект обаче е едно от най-важните постижения на селото в областта на инфраструктурата. Благодарение на него се постига 100 процента пестене на енергия. Иначе част от улиците са асфалтирани, а по отношение на телефоните, процентът е също сто. Магазините за храни и напитки и други стоки са няколко на брой и задоволяват напълно местното население. Кристине и още една земеделска кооперация обработват площите на селото, а микроязовирът спомага за запълване на водния общински запас. Хлебното и фуражно зърно и различните по вид технически култури и плодове и зеленчуци представляват част от произведената продукция. Водите на микроязовира позволяват развитието и на риболов, а животни се отглеждат предимно в частния сектор. Официалният празник на селото е на Великден. В това селце всяка година има събори на феновете на двата най-известни за страната футболни отбори – Левски и ЦСКА. В последната събота на юли гостуват левскарите, а първата седмица на август е предвидена за червените запалянковци.
В Оризари е замислен проект за изграждане на футболно игрище, на което да се организират и провеждат прояви със спортен характер, а също и малка спортна зала с фитнес и физкултурно оборудване. Сред по-значимите културни институции е читалище Пробуда, което продължава да функционира и до днес и да пази близо 3000 тома книги в библиотечния си фонд. Самодейните групи са местната гордост и включват младежки състави по танци и пеене. Тези групи редовно правят гастроли из страната и печелят златни и сребърни медали от състезания, в това число са лауреати в Копривщица. Близкото село Сборище дарява камбана за православен храм, като това се случва през 1999-та, а преди това няма църква. В края на селото има двор, чиято площ е предвидена за изграждане на храм. Именно в двора се прави паметник на хората от селото, загинали по време на войните. Те са общо 32-ма на брой.
